Sep 22, 2008, 9:10 AM

Понякога

  Poetry » Love
1.1K 0 26

Понякога очаквам да те срещна

в градината до розовия храст.

Признавам, че раздялата е грешка,

родена да  дълбае  тънко в нас.

 

Без тебе да заспивам отегчена,

пренесла самотата си през прага.

И сънно към постелята студена

ръката си по навик да протягам...

 

Лицето ти да грее във стъклата,

но чуждо да се стапя в утринта...

Да скърца, незаключена, вратата,

подритвана от улична тъга...

 

Денят навлича сивата си риза.

Нощта загубва своя аромат...

 

Понякога си толкова наблизо!

А толкова далечен... Непознат...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • За жалост е така... понякога.
  • Сега е съвършено !
  • Редактирах последния куплет по съвета на Ивайло.За което му благодаря!
    Как е сега?
  • Много красиво е чувството ти за самота. Поздрави и от мен.
  • "Лицето ти да грее във стъклата,

    но чуждо да се стапя в утринта...

    Да скърца, незаключена, вратата,

    подритвана от улична тъга..."

    Цялото ти стихотворение е като една красива мелодия...Прелест просто!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...