22 sept 2008, 9:10

Понякога

1.1K 0 26

Понякога очаквам да те срещна

в градината до розовия храст.

Признавам, че раздялата е грешка,

родена да  дълбае  тънко в нас.

 

Без тебе да заспивам отегчена,

пренесла самотата си през прага.

И сънно към постелята студена

ръката си по навик да протягам...

 

Лицето ти да грее във стъклата,

но чуждо да се стапя в утринта...

Да скърца, незаключена, вратата,

подритвана от улична тъга...

 

Денят навлича сивата си риза.

Нощта загубва своя аромат...

 

Понякога си толкова наблизо!

А толкова далечен... Непознат...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За жалост е така... понякога.
  • Сега е съвършено !
  • Редактирах последния куплет по съвета на Ивайло.За което му благодаря!
    Как е сега?
  • Много красиво е чувството ти за самота. Поздрави и от мен.
  • "Лицето ти да грее във стъклата,

    но чуждо да се стапя в утринта...

    Да скърца, незаключена, вратата,

    подритвана от улична тъга..."

    Цялото ти стихотворение е като една красива мелодия...Прелест просто!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....