Понякога
ПОНЯКОГА
Понякога съм като слънце в мрака,
понякога съм като огън сред снега,
понякога съм песента на птица,
такава съм - дали ще ме обичаш?
Понякога съм като лятна буря,
понякога аз всичко разрушавам,
понякога крещя ти, че те мразя,
понякога... и аз не се познавам...
Забрави сега каква била съм,
всичко преди тебе аз забравих.
Истинска сега пред теб заставам,
а ти реши дали ще ме обичаш.
03. 09. 2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
