ПОНЯКОГА
Понякога съм като слънце в мрака,
понякога съм като огън сред снега,
понякога съм песента на птица,
такава съм - дали ще ме обичаш?
Понякога съм като лятна буря,
понякога аз всичко разрушавам,
понякога крещя ти, че те мразя,
понякога... и аз не се познавам...
Забрави сега каква била съм,
всичко преди тебе аз забравих.
Истинска сега пред теб заставам,
а ти реши дали ще ме обичаш.
03. 09. 2007 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
