ПОНЯКОГА
Понякога съм като слънце в мрака,
понякога съм като огън сред снега,
понякога съм песента на птица,
такава съм - дали ще ме обичаш?
Понякога съм като лятна буря,
понякога аз всичко разрушавам,
понякога крещя ти, че те мразя,
понякога... и аз не се познавам...
Забрави сега каква била съм,
всичко преди тебе аз забравих.
Истинска сега пред теб заставам,
а ти реши дали ще ме обичаш.
03. 09. 2007 г.
© Александра Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
