mislitel (Георги Каменов)
1152 11137
23 нояб. 2024 г., 07:46

Понякога се питам 

  Поэзия » Философская
85 0 8

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

 

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

 

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

 

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

 

14.11.2024.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всичко е възможно, Мария, мерси за коментара 🌹
  • Мда.. Пък може пък всички да сме частици нищо и едновременно с това частици от безначалното и безкрайно Нещо?
  • Ще го имам предвид, Скити.
    Мерси.
  • Не се питай за тези неща, усмихни се и дай нещо весело, както каза Ина
  • То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
    Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊
  • Я, напиши нещо весело... това със шлифера не е
  • Мерси, Стойчо 👍
  • Гош,не мисли за това, защото и сега си разбрал, че смъртта е биологичен процес!
    Поздравления за философското прозрение!🙏
Предложения
: ??:??