Понякога се питам

Поэзия » Философская

427 0 8

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

14.11.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mislitel (Георги Каменов)

Всичко е възможно, Мария, мерси за коментара 🌹

2024-11-25T12:01:02+02:00
fyon (Мария Иванова Фьон)

Мда.. Пък може пък всички да сме частици нищо и едновременно с това частици от безначалното и безкрайно Нещо?

2024-11-25T09:03:21+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Ще го имам предвид, Скити.
Мерси.

2024-11-23T21:00:25+02:00
Скитницa

Не се питай за тези неща, усмихни се и дай нещо весело, както каза Ина

2024-11-23T20:52:51+02:00
mislitel (Георги Каменов)

То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊

2024-11-23T17:09:35+02:00