23 нояб. 2024 г., 07:46

Понякога се питам

430 0 8

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

 

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

 

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

 

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

 

14.11.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко е възможно, Мария, мерси за коментара 🌹
  • Мда.. Пък може пък всички да сме частици нищо и едновременно с това частици от безначалното и безкрайно Нещо?
  • Ще го имам предвид, Скити.
    Мерси.
  • Не се питай за тези неща, усмихни се и дай нещо весело, както каза Ина
  • То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
    Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...