23 nov 2024, 7:46

Понякога се питам

429 0 8

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

 

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

 

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

 

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

 

14.11.2024.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко е възможно, Мария, мерси за коментара 🌹
  • Мда.. Пък може пък всички да сме частици нищо и едновременно с това частици от безначалното и безкрайно Нещо?
  • Ще го имам предвид, Скити.
    Мерси.
  • Не се питай за тези неща, усмихни се и дай нещо весело, както каза Ина
  • То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
    Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...