Nov 23, 2024, 7:46 AM

Понякога се питам

428 0 8

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

 

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

 

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

 

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

 

14.11.2024.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко е възможно, Мария, мерси за коментара 🌹
  • Мда.. Пък може пък всички да сме частици нищо и едновременно с това частици от безначалното и безкрайно Нещо?
  • Ще го имам предвид, Скити.
    Мерси.
  • Не се питай за тези неща, усмихни се и дай нещо весело, както каза Ина
  • То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
    Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...