Понякога се питам
Ако ме вземе неочаквано смъртта,
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време?
Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,
когато кости няма и от мене?
Или забравата над гроба ще се смее,
а бурените ще покрият всичко
под булото на сянката си гъста?
И аз ще съм частица нищо
нахранил с тялото си какавида тлъста
на малка трупоядна твар -
Поне с това да съм полезен за последно...
Животът е наслада... и товар...
Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...
14.11.2024.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
