23.11.2024 г., 7:46 ч.

Понякога се питам 

  Поезия » Философска
43 0 4

Ако ме вземе неочаквано смъртта,

(че дойде ли, кога и как, не пита)

дали ще има в този свят следа,

която да остане неизмита

от дъждовете на неспиращото време?

 

Дали пътечката до гроба ми ще оцелее,

когато кости няма и от мене?

Или забравата над гроба ще се смее,

а бурените ще покрият всичко

под булото на сянката си гъста?

 

И аз ще съм частица нищо

нахранил с тялото си какавида тлъста

на малка трупоядна твар -

Поне с това да съм полезен за последно...

Животът е наслада... и товар...

 

Ще го разбера истински... веднага щом изчезна...

 

14.11.2024.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То, онова, затова е и в пародии, Ина 🙃
    Но със сигурност ще има, то, Музата ми, си знае работАта 😊
  • Я, напиши нещо весело... това със шлифера не е
  • Мерси, Стойчо 👍
  • Гош,не мисли за това, защото и сега си разбрал, че смъртта е биологичен процес!
    Поздравления за философското прозрение!🙏
Предложения
: ??:??