Понякога си мисля, дали не те измислих.
Но ти си моята единствена любов!
От твоите устни пих, до болка зажадняла.
Разкрих се цялата... душата си ти подарих,
и плаках на гърдите ти от радост и любов.
Понякога си мисля, че всичко съм сънувала,
дори така да е, красив е този сън!
Сънувам всеки ден, откакто съм те срещнала,
и всеки миг е истински и нежен, като звън.
А нашата любов, измислена или сънувана,
нали е винаги в душите ни разлистена...