3 дек. 2010 г., 13:05

Понякога съм толкова...

827 0 6

 

Понякога съм толкова раним от Теб,

че искам даже силно да крещя:

Недей разбива моето сърце

на хиляди отделни късове!

Недей разкъсва моята душа

в съмнения неоправдани,

за нашата Любов Неземна!

Понякога съм толкова щастлив със Теб,

че искам даже да запея,

 като авлига в ранна утрин,

да призова аз своята любима,
с мелодията на дивна песен

 и да посрещна първите лъчи

на раждащия се в магия ден!

Понякога съм толкова...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...