Dec 3, 2010, 1:05 PM

Понякога съм толкова...

  Poetry » Love
829 0 6

 

Понякога съм толкова раним от Теб,

че искам даже силно да крещя:

Недей разбива моето сърце

на хиляди отделни късове!

Недей разкъсва моята душа

в съмнения неоправдани,

за нашата Любов Неземна!

Понякога съм толкова щастлив със Теб,

че искам даже да запея,

 като авлига в ранна утрин,

да призова аз своята любима,
с мелодията на дивна песен

 и да посрещна първите лъчи

на раждащия се в магия ден!

Понякога съм толкова...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...