3.12.2010 г., 13:05

Понякога съм толкова...

826 0 6

 

Понякога съм толкова раним от Теб,

че искам даже силно да крещя:

Недей разбива моето сърце

на хиляди отделни късове!

Недей разкъсва моята душа

в съмнения неоправдани,

за нашата Любов Неземна!

Понякога съм толкова щастлив със Теб,

че искам даже да запея,

 като авлига в ранна утрин,

да призова аз своята любима,
с мелодията на дивна песен

 и да посрещна първите лъчи

на раждащия се в магия ден!

Понякога съм толкова...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...