19 мая 2019 г., 10:36

Понякога утрин... 

  Поэзия
714 4 9

Понякога утрин, в най-крехкия миг,

своя пристан намирам на кея.

Вливам се плахо в картина на Моне –

в безкрая като птица се рея.

Съкровени акорди… Филип Паже!

Пред духа на таланта немея…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пак е утрин... Да се насладим... Благодаря ви!
  • Eia, душата ти усеща красивото...
    Честит 24 май!
  • Финес, нежност, изящество...
    Възхитена съм.
  • Росица, и аз имам пред мен само картини на импресионисти. Това ми напомня за изказване в парламента на Франция преди един век. Как може Камий Писаро да изобразява небето с цвят на масло?! Трябва да имаш не очи, а душа за тези неща! Голяма и светла душа!
  • Пред таланта...не само утрин!
  • Благодаря ви! Да се насладим на крехкия утринен миг...
  • Изящна импресия, която много ми хареса, но чак сега имах за пръв път техническа възможност да я коментирам. Поздравление, Роси!
  • Хубав израз на твоето чувство на възхита.
  • Талантът е дарба и изпитание...
    Той е олтар в душата! Самотен храм!
    Там всеки в молитвите си е сам.
    И е път към божествено страдание.

    Много поетична изповед, Росица!
    Приеми моите приятелски поздрави!
Предложения
: ??:??