димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
29 янв. 2008 г., 09:00  

Понякога в капан ще паднем 

  Поэзия » Белые стихи
773 0 5

 Понякога в капан ще паднем

Поледица сковала е земята,
пързалят се и хора, и коли,
навън е ледена пързалка,
падаме и много ни боли.

По пътя хлъзгав на живота
някак неусетно си вървим.
Ще падаме, ще ставаме отново,
към нещо все ще се стремим.

Понякога в капан ще паднем,
наоколо са четири стени.
Коя от тях ще се разбие,
когато най много ни боли?

Понякога съдбата ни помага,
подава своята ръка.
Стената бързо разрушава,
нали е нашата съдба.

А някога е толкоз  трудно
без помощ да се изправиш сам.
Болката в сърцето те убива,
но любовта ще помогне, знам.

Любовта към всичко живо,
щом  слънцето изгрява призори.
Родили сме се, за да бъдем живи,
дори и болка да кърви.

Стената леко се подава
под напъна на любовта.
Болката все още ни убива,
но по-силна ще е обичта.


© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??