Понякога в капан ще паднем
Понякога в капан ще паднем
Поледица сковала е земята,
пързалят се и хора, и коли,
навън е ледена пързалка,
падаме и много ни боли.
По пътя хлъзгав на живота
някак неусетно си вървим.
Ще падаме, ще ставаме отново,
към нещо все ще се стремим.
Понякога в капан ще паднем,
наоколо са четири стени.
Коя от тях ще се разбие,
когато най много ни боли?
Понякога съдбата ни помага,
подава своята ръка.
Стената бързо разрушава,
нали е нашата съдба.
А някога е толкоз трудно
без помощ да се изправиш сам.
Болката в сърцето те убива,
но любовта ще помогне, знам.
Любовта към всичко живо,
щом слънцето изгрява призори.
Родили сме се, за да бъдем живи,
дори и болка да кърви.
Стената леко се подава
под напъна на любовта.
Болката все още ни убива,
но по-силна ще е обичта.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
