Понякога за някога

Понякога за някога

Понякога и днес си спомням

за хубавите детски дни.

Щастлив съм щом си ги припомням,

а и дошлите с тях мечти.

На къра ходех със цървули

и шляпах в селската река,

а често боси, необути,

през тръни бродехме така.

Не само аз, безброй момчета,

се пръскахме през Пролетта,

в полето бяхме общо взето,

докато дойде Есента.

И често си ловяхме риба,

с воловарските си две ръце,

щом хванехме, бе радост дива,

щастливи бяхме от сърце.

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

на обед, докато се види

изпразвахме торбите тук.

Това са спомени които,

не искам да забравя аз

и винаги със тях се сплитам,

дори и в отговорен час.

Защото пътя си избирах,

по който искам да вървя

и със мечтите си не спирах-

мечтаех просто да летя!

07.10.2014г.Драгойново