11.02.2016 г., 17:39

Понякога за някога

557 0 1

Понякога за някога

 

Понякога и днес си спомням

за хубавите детски дни.

Щастлив съм щом си ги припомням,

а и дошлите с тях мечти.

 

На къра ходех със цървули

и шляпах в селската река,

а често боси, необути,

през тръни бродехме така.

 

Не само аз, безброй момчета,

се пръскахме през Пролетта,

в полето бяхме общо взето,

докато дойде Есента.

 

И често си ловяхме риба,

с воловарските си две ръце,

щом хванехме, бе радост дива,

щастливи бяхме от сърце.

 

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

на обед, докато се види

изпразвахме торбите тук.

 

Това са спомени които,

не искам да забравя аз

и винаги със тях се сплитам,

дори и в отговорен час.

 

Защото пътя си избирах,

по който искам да вървя

и със мечтите си не спирах-

мечтаех просто да летя!

07.10.2014г.Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...