11 feb 2016, 17:39

Понякога за някога

  Poesía » Otra
564 0 1

Понякога за някога

 

Понякога и днес си спомням

за хубавите детски дни.

Щастлив съм щом си ги припомням,

а и дошлите с тях мечти.

 

На къра ходех със цървули

и шляпах в селската река,

а често боси, необути,

през тръни бродехме така.

 

Не само аз, безброй момчета,

се пръскахме през Пролетта,

в полето бяхме общо взето,

докато дойде Есента.

 

И често си ловяхме риба,

с воловарските си две ръце,

щом хванехме, бе радост дива,

щастливи бяхме от сърце.

 

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

на обед, докато се види

изпразвахме торбите тук.

 

Това са спомени които,

не искам да забравя аз

и винаги със тях се сплитам,

дори и в отговорен час.

 

Защото пътя си избирах,

по който искам да вървя

и със мечтите си не спирах-

мечтаех просто да летя!

07.10.2014г.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...