11 feb 2016, 17:39

Понякога за някога

  Poesía » Otra
560 0 1

Понякога за някога

 

Понякога и днес си спомням

за хубавите детски дни.

Щастлив съм щом си ги припомням,

а и дошлите с тях мечти.

 

На къра ходех със цървули

и шляпах в селската река,

а често боси, необути,

през тръни бродехме така.

 

Не само аз, безброй момчета,

се пръскахме през Пролетта,

в полето бяхме общо взето,

докато дойде Есента.

 

И често си ловяхме риба,

с воловарските си две ръце,

щом хванехме, бе радост дива,

щастливи бяхме от сърце.

 

Печахме я във керемиди,

объркана със зеленчук,

на обед, докато се види

изпразвахме торбите тук.

 

Това са спомени които,

не искам да забравя аз

и винаги със тях се сплитам,

дори и в отговорен час.

 

Защото пътя си избирах,

по който искам да вървя

и със мечтите си не спирах-

мечтаех просто да летя!

07.10.2014г.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...