Понякога забравям... колко...
на теб
Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!
Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,
а устните молитвено, заключени, немееха...
Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.
Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!
От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!
И щедро с чуждите делих последния си залък...
а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...
Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!
С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам!
Отрича ли се родната сестра от собствен брат?!
Понякога забравям... всъщност колко те обичам...
12.02.2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Шутева Все права защищены
, имам чувство, че стваш все по-добра! Радвам ти се... "На теб" звучи многозначително 
