Понякога забравям... колко...
на теб
Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!
Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,
а устните молитвено, заключени, немееха...
Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.
Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!
От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!
И щедро с чуждите делих последния си залък...
а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...
Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!
С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам!
Отрича ли се родната сестра от собствен брат?!
Понякога забравям... всъщност колко те обичам...
12.02.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
, имам чувство, че стваш все по-добра! Радвам ти се... "На теб" звучи многозначително 
