Feb 15, 2008, 11:18 AM

Понякога забравям... колко...

  Poetry
1.5K 0 32
          Понякога забравям... колко...

                                                                                  на теб

 

Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!

Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,

а устните молитвено, заключени, немееха...

Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.

 

Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!

От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!

И щедро с чуждите делих последния си залък...

а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...

 

Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!

С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам!

Отрича ли се родната сестра от собствен брат?!

Понякога забравям... всъщност колко те обичам...

 

 

12.02.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...