Feb 15, 2008, 11:18 AM

Понякога забравям... колко...

  Poetry
1.5K 0 32
          Понякога забравям... колко...

                                                                                  на теб

 

Отрекох се от теб преди петлите да пропеят!

Пристъпих плахо в църквата, да си поплача,

а устните молитвено, заключени, немееха...

Обесих прошката! Кикотеше се в мен палача.

 

Отказах се от теб навеки! Първа хвърлих камък!

От хиляди греди в очите си виновно ще слепея!

И щедро с чуждите делих последния си залък...

а свойта плът разпънах! С този кръст сега живея...

 

Отрекох се от теб...! Присъдата ми - тежък грях!

С сълзи преглътнати сърцето си надве разсичам!

Отрича ли се родната сестра от собствен брат?!

Понякога забравям... всъщност колко те обичам...

 

 

12.02.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...