29 нояб. 2007 г., 12:42

Попей ми песен!

1.3K 0 36

 

Попей ми песен - с тих неземен глас.
Да тропат по паважа херувими.
Стопли нощта в най-тъмния и час
със ангелски ръце недоловими.

Роди слънца, светулки и звезди -
да се превърнат в ясли небесата.
Попей ми нежно - както и преди
и разчупи със устни тишината.

Приспивно пей - с божествен меден глас,
за да намеря пътища желани!
И облакова нежност, спряла в нас,
да ни превърне в песенни поляни.

Ще люшкат звуци светещ нощен път
и херувимни химни ще заливат.
Попей ми тихо! С теб е бял светът
и ярки, светлините да ни скриват!

... Паважът тропа. Нощен звездопад.
Светулков бяг по ангелска пътека.
Приспивна песен в мигов кръговрат
направи тишината ми по-лека.

29.11.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...