Попей ми песен - с тих неземен глас.
Да тропат по паважа херувими.
Стопли нощта в най-тъмния и час
със ангелски ръце недоловими.
Роди слънца, светулки и звезди -
да се превърнат в ясли небесата.
Попей ми нежно - както и преди
и разчупи със устни тишината.
Приспивно пей - с божествен меден глас,
за да намеря пътища желани!
И облакова нежност, спряла в нас,
да ни превърне в песенни поляни. ...