29.11.2007 г., 12:42

Попей ми песен!

1.3K 0 36

 

Попей ми песен - с тих неземен глас.
Да тропат по паважа херувими.
Стопли нощта в най-тъмния и час
със ангелски ръце недоловими.

Роди слънца, светулки и звезди -
да се превърнат в ясли небесата.
Попей ми нежно - както и преди
и разчупи със устни тишината.

Приспивно пей - с божествен меден глас,
за да намеря пътища желани!
И облакова нежност, спряла в нас,
да ни превърне в песенни поляни.

Ще люшкат звуци светещ нощен път
и херувимни химни ще заливат.
Попей ми тихо! С теб е бял светът
и ярки, светлините да ни скриват!

... Паважът тропа. Нощен звездопад.
Светулков бяг по ангелска пътека.
Приспивна песен в мигов кръговрат
направи тишината ми по-лека.

29.11.2007 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...