Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей, не ме оставяй,
щом дойде време да заспя...
Вземи очите ми в сърцето си –
за да ти топлят като клади,
когато свидните клепачи ги склопи
една всесилна безпощадност...
Попей ми песен за обичане,
която залюлява мисълта
и болката замира и изтича
като вода в разтворена ръка...
Носи усмивката ми във душата си,
за да ти връща радостта,
ако си сам и те боли,
ако ти липсва светлина...
Попей ми песен за тогава,
когато ще утихне и кръвта...
Попей за милостивата забрава,
която чака във съня...
© Евкалипт Все права защищены