Попей ми песен за тогава,

когато ще утихне и кръвта...

Попей, не ме оставяй,

щом дойде време да заспя...

Вземи очите ми в сърцето си –

за да ти топлят като клади,

когато свидните клепачи ги склопи

една всесилна безпощадност...

Попей ми песен за обичане,

която залюлява мисълта

и болката замира и изтича

като вода в разтворена ръка...

Носи усмивката ми във душата си,

за да ти връща радостта,

ако си сам и те боли,

ако ти липсва светлина...

Попей ми песен за тогава,

когато ще утихне и кръвта...

Попей за милостивата забрава,

която чака във съня...