23 июл. 2006 г., 23:06

Попитах...

2K 0 16

Попитах аз очите си
защо са натъжени?
Отвърнаха ми те - от взиране.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз ръцете си
защо са уморени?
Отвърнаха ми - от очакване.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз сърцето си
защо е наранено?
А то отвърна ми - от обич.
Избяга ти от мене ...
Защо дойде?
Да си отидеш пак ли?
Да умориш, раниш и натъжаваш?
Да изгориш с ръце си - факли
и, тръгвайки си, пепел да оставиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...