Попитах аз очите си
защо са натъжени?
Отвърнаха ми те - от взиране.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз ръцете си
защо са уморени?
Отвърнаха ми - от очакване.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз сърцето си
защо е наранено?
А то отвърна ми - от обич.
Избяга ти от мене ...
Защо дойде?
Да си отидеш пак ли?
Да умориш, раниш и натъжаваш?
Да изгориш с ръце си - факли
и, тръгвайки си, пепел да оставиш...
© Мая Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
