Попитах аз очите си
защо са натъжени?
Отвърнаха ми те - от взиране.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз ръцете си
защо са уморени?
Отвърнаха ми - от очакване.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз сърцето си
защо е наранено?
А то отвърна ми - от обич.
Избяга ти от мене ...
Защо дойде?
Да си отидеш пак ли?
Да умориш, раниш и натъжаваш?
Да изгориш с ръце си - факли
и, тръгвайки си, пепел да оставиш...
© Мая Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
