Попитах аз очите си
защо са натъжени?
Отвърнаха ми те - от взиране.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз ръцете си
защо са уморени?
Отвърнаха ми - от очакване.
Ще дойдеш ли при мене?
Попитах аз сърцето си
защо е наранено?
А то отвърна ми - от обич.
Избяга ти от мене ...
Защо дойде?
Да си отидеш пак ли?
Да умориш, раниш и натъжаваш?
Да изгориш с ръце си - факли
и, тръгвайки си, пепел да оставиш...
© Мая Попова Всички права запазени
Попитах ръцете си...
Попитах сърцето си...
Хубава си, Мая