11 февр. 2004 г., 08:18  

Попитах себе си

1.7K 1 2

- Каква си ти?
- Сълза.
- Не си! Кажи, каква си?
- Тъга.
- Замълчи! И това не си!
- Жена,
... по кожата ми още има топлина,
но бе лъжа.
... Развалина?...
Какво съм аз? - ...
... момиче и старица,
страст и отчаяние...
.....желание....
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласен съм с Пепина, можеш много по-добре.
  • Ивеята ти е оригинална, но като изрълнение, не мога да кажа същото. Търпи доста корекции.Ви могло да стане ако още поработиш по него. Ти можеш.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...