10 янв. 2008 г., 13:51

Попътни мисли 

  Поэзия » Любовная
999 0 12
Поредната измама на душата.
Последната изречена лъжа.
И ти си - късчето утеха,
а аз - единствена жена.
По пътя с разпилени мисли,
събирам чувства и слова.
Мечтите ми обличаш в бяла нежност.
Разбий се в мен като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??