10.01.2008 г., 13:51 ч.

Попътни мисли 

  Поезия » Любовна
5.0 / 8
920 0 12

  Поредната измама на душата.

  Последната изречена лъжа.

  И ти си - късчето утеха,

  а аз - единствена жена.

 

  По пътя с разпилени мисли,

  събирам чувства и слова.

  Мечтите ми обличаш в бяла нежност.

  Разбий се в мен като вълна.

 

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения