Попътни мисли

10.01.2008 г., 13:51 ч.

Поезия » Любовна

981 0 12

Поредната измама на душата.
Последната изречена лъжа.
И ти си - късчето утеха,
а аз - единствена жена.
По пътя с разпилени мисли,
събирам чувства и слова.
Мечтите ми обличаш в бяла нежност.
Разбий се в мен като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Попътни мисли

Искате да прочетете повече?

Предложения