Jan 10, 2008, 1:51 PM

Попътни мисли 

  Poetry » Love
982 0 12
Поредната измама на душата.
Последната изречена лъжа.
И ти си - късчето утеха,
а аз - единствена жена.
По пътя с разпилени мисли,
събирам чувства и слова.
Мечтите ми обличаш в бяла нежност.
Разбий се в мен като вълна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??