diesto (Данаил Антонов)
977 523
24 мар. 2020 г., 07:35

Поради скъсани нерви... 

  Поэзия » Любовная, Философская
527 2 4

 

Понякога, когато съм ядосан,

започвам да мълча ужасно силно. 

С лудостта ми по ръба на косъма, 

тишината е крещящо видима. 

Тогава съм безчувствен. От обичане. 

И някак си преставам да те искам. 

Светът ми става сив и прозаичен. 

И по ми е щастливо да ми липсваш. 

Причина ли? Че нервите си скъсах. 

От дългото очакване с надежда. 

Луната, както свиква без вълка си, 

и ти без мен така. До неизбежност.

Понякога, когато съм ядосан, 

е твърде вероятно от безсилие. 

Не вярвам в незададени въпроси. 

А отговори имам. В изобилие... 

 

Стихопат. 

Danny Diester. 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??