Пораснах

Не искай да ти вярвам сляпо пак.

- Изминах вече този тъжен път.

Не мога да съм същата и няма как -

с жестока болка за доверието си платих!

Да, знам, че нищо няма да е същото,

промяна има в теб и мен,

 но разбери,  за мен не е присъщо,

да си променям чувства всеки ден.

Ти знаеш колко много те обичах!

Как сляпо и наивно  вярвах в тебе аз...

Тогава всичко беше романтично и

мислех, че така ще бъде вечно между нас.

Да, зная, че благодарение на теб изпитах

 най-ярки и и искрящи часове,

но после от отровната горчилка пиех

и ме разкъсваха безмилостни и гневни гласове.

Да, помня и добро и лошото -

това е неизбежното наследство,

но после, низкото и пошлото - до края на живота ми

ще ме преследва

Това не бе комедия, не бе и фарс,

а приказка вълшебна  и прекрасна

и затова ще бъде свята тя за нас,

но се наложи бързо да порасна!

Не съм аз същата като преди,

натрупало се много недоверие цинично.

Да, прозаично е, но разбери и ти!

Не искай нищо, даже от различното.

Аз изградих стена, от недоверие и студ,

обвих се в мантия на отчуждение от всички,

ооо,  болката помага, с колко малко труд,

как кухо ти звучат любовни срички!

Такъв живот далеч е по-прекрасен,

спокойно, гладко си тече, без изненади,

не е като кошмарен сън, ужасен,

 с безкрайни битки

за нетрайни, призрачни награди.

Не си мисли, че съжалявам за това,

живея си добре, макар и малко сиво,

но вече не тъжа, с избистрена глава

посрещам малки радости и с тях ще съм щастлива!