Не искай да ти вярвам сляпо пак.
- Изминах вече този тъжен път.
Не мога да съм същата и няма как -
с жестока болка за доверието си платих!
Да, знам, че нищо няма да е същото,
промяна има в теб и мен,
но разбери, за мен не е присъщо,
да си променям чувства всеки ден.
Ти знаеш колко много те обичах!
Как сляпо и наивно вярвах в тебе аз...
Тогава всичко беше романтично и
мислех, че така ще бъде вечно между нас.
Да, зная, че благодарение на теб изпитах
най-ярки и и искрящи часове,
но после от отровната горчилка пиех
и ме разкъсваха безмилостни и гневни гласове.
Да, помня и добро и лошото -
това е неизбежното наследство,
но после, низкото и пошлото - до края на живота ми
ще ме преследва
Това не бе комедия, не бе и фарс,
а приказка вълшебна и прекрасна
и затова ще бъде свята тя за нас,
но се наложи бързо да порасна!
Не съм аз същата като преди,
натрупало се много недоверие цинично.
Да, прозаично е, но разбери и ти!
Не искай нищо, даже от различното.
Аз изградих стена, от недоверие и студ,
обвих се в мантия на отчуждение от всички,
ооо, болката помага, с колко малко труд,
как кухо ти звучат любовни срички!
Такъв живот далеч е по-прекрасен,
спокойно, гладко си тече, без изненади,
не е като кошмарен сън, ужасен,
с безкрайни битки
за нетрайни, призрачни награди.
Не си мисли, че съжалявам за това,
живея си добре, макар и малко сиво,
но вече не тъжа, с избистрена глава
посрещам малки радости и с тях ще съм щастлива!
© Марина Късметлийска All rights reserved.