ПОРАСНАХ ВЕЧЕ
Часовникът годините отмерва тихо, ето
към поредната пристъпвам със умерен такт.
Прекрачих прага от своето безумно детство,
за да попия в себе си вкуса на истинския свят.
Ще сложа новата си рокля от копнежност,
в очите си ще нося слънце и любов,
а на врата ми като ланец от надежди,
блясък ще сгрява утрото със огън нов!
Ще разперя длани, готова да обичам,
готова да последвам ритъма на своето сърце,
но в себе си винаги ще нося малкото момиче,
разперило мечтите си като криле.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
