Jun 16, 2007, 12:47 AM

ПОРАСНАХ ВЕЧЕ

  Poetry
1K 0 9

Часовникът годините отмерва тихо, ето
към поредната пристъпвам със умерен такт.
Прекрачих прага от своето безумно детство,
за да попия в себе си вкуса на истинския свят.

Ще сложа новата си рокля от копнежност,
в очите си ще нося слънце и любов,
а на врата ми като ланец от надежди,
блясък ще сгрява утрото със огън нов!

Ще разперя длани, готова да обичам,
готова да последвам ритъма на своето сърце,
но в себе си винаги  ще нося малкото момиче,
разперило мечтите си като криле.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дерзай, Сиси!
    Успех - нагоре и напред!
    Браво, мила!
  • Право да си кажа не очаквах от теб толкова интересни и майсторски творби!
    Ти си ми изненадата на сезона!Браво!
  • "но в себе си винаги ще нося малкото момиче,
    разперило мечтите си като криле."
    И за мен винаги ще си останеш такова момиче
  • На добър час в живота, Сияна!!! Поздрави!!!
  • Наистина ме впечатли много 6

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...