8 мар. 2014 г., 22:26

Пораснахме в Тракия

537 0 1

В Тракия пораснахме големи,

с песните на дядо и засмени,

с неговата весела гъдулка,

с нежната приспивна цигулка.

 

В бабиния скут сме спали,

с приказките нейни

сме живяли,

в Тракия пораснахме така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дерзай, тракиецо! Сливналии сте едни чешити - имам някои приятели там... А, ето, че имало и поети израснали между лютите бори. Ако ще пишеш стихове за деца - това стихче, е тъкмо за заглавна страница. За деца се пише трудно, така че приеми моите комплименти и давай да видим още нещо по-нататък!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...