8.03.2014 г., 22:26

Пораснахме в Тракия

541 0 1

В Тракия пораснахме големи,

с песните на дядо и засмени,

с неговата весела гъдулка,

с нежната приспивна цигулка.

 

В бабиния скут сме спали,

с приказките нейни

сме живяли,

в Тракия пораснахме така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дерзай, тракиецо! Сливналии сте едни чешити - имам някои приятели там... А, ето, че имало и поети израснали между лютите бори. Ако ще пишеш стихове за деца - това стихче, е тъкмо за заглавна страница. За деца се пише трудно, така че приеми моите комплименти и давай да видим още нещо по-нататък!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...