В Тракия пораснахме големи,
с песните на дядо и засмени,
с неговата весела гъдулка,
с нежната приспивна цигулка.
В бабиния скут сме спали,
с приказките нейни
сме живяли,
в Тракия пораснахме така.
© Никола Диманов All rights reserved.
Ако ще пишеш стихове за деца - това стихче, е тъкмо за заглавна страница. За деца се пише трудно, така че приеми моите комплименти и давай да видим още нещо по-нататък!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
