Една безкрайна плитка с име на момиче

от ножицата се откъсна и умря.

Трупът ù рус по плочките потича,

разлива се, превръща се в река…

И детско ластиче накрая на къдриците

се плъзна, следобяда просълзи.

Примигнаха рекламите в кориците

на модните списания отстрани.

Едно горещо лято с име на девойка

в рамката на огледалото изгря,

разплиска палав поглед и разроши

делничната скучност на града.

Мъжете във салона се усмихнаха,

тя беше нечий сън или мираж…

А трупчето на слънчевата плитка

на плочките остана - като паж.