17 авг. 2011 г., 10:10

Порастване

981 0 1

 

Една безкрайна плитка с име на момиче

от ножицата се откъсна и умря.

Трупът ù рус по плочките потича,

разлива се, превръща се в река…

 

И детско ластиче накрая на къдриците

се плъзна, следобяда просълзи.

Примигнаха рекламите в кориците

на модните списания отстрани.

 

Едно горещо лято с име на девойка

в рамката на огледалото изгря,

разплиска палав поглед и разроши

делничната скучност на града.

 

Мъжете във салона се усмихнаха,

тя беше нечий сън или мираж…

 

А трупчето на слънчевата плитка

на плочките остана - като паж.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...