17 авг. 2011 г., 10:10

Порастване

988 0 1

 

Една безкрайна плитка с име на момиче

от ножицата се откъсна и умря.

Трупът ù рус по плочките потича,

разлива се, превръща се в река…

 

И детско ластиче накрая на къдриците

се плъзна, следобяда просълзи.

Примигнаха рекламите в кориците

на модните списания отстрани.

 

Едно горещо лято с име на девойка

в рамката на огледалото изгря,

разплиска палав поглед и разроши

делничната скучност на града.

 

Мъжете във салона се усмихнаха,

тя беше нечий сън или мираж…

 

А трупчето на слънчевата плитка

на плочките остана - като паж.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...