17 ago 2011, 10:10

Порастване

  Poesía
984 0 1

 

Една безкрайна плитка с име на момиче

от ножицата се откъсна и умря.

Трупът ù рус по плочките потича,

разлива се, превръща се в река…

 

И детско ластиче накрая на къдриците

се плъзна, следобяда просълзи.

Примигнаха рекламите в кориците

на модните списания отстрани.

 

Едно горещо лято с име на девойка

в рамката на огледалото изгря,

разплиска палав поглед и разроши

делничната скучност на града.

 

Мъжете във салона се усмихнаха,

тя беше нечий сън или мираж…

 

А трупчето на слънчевата плитка

на плочките остана - като паж.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...