Порастване
987
0
1
Една безкрайна плитка с име на момиче
от ножицата се откъсна и умря.
Трупът ù рус по плочките потича,
разлива се, превръща се в река…
И детско ластиче накрая на къдриците
се плъзна, следобяда просълзи.
Примигнаха рекламите в кориците
на модните списания отстрани.
Едно горещо лято с име на девойка
в рамката на огледалото изгря,
разплиска палав поглед и разроши
делничната скучност на града.
Мъжете във салона се усмихнаха,
тя беше нечий сън или мираж…
А трупчето на слънчевата плитка
на плочките остана - като паж.
© Румяна Славкова All rights reserved.
