21 авг. 2007 г., 20:05
Поредна нощ…стаена самота.
Прозорецът е тъмен, и в нощта
се взирам плахо - отново търсеща,
и ме възпира мисълта,
че всичко бавно свършва,
а нима?
Но пак ще съмне…
И слънцето навярно
пламъци немирни ще запали,
ще хукне в стаята кат палаво дете
и твоите коси навярно ще погали…
Тогава ще те видя, озарен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация