Поредна нощ
Поредна нощ…стаена самота.
Прозорецът е тъмен, и в нощта
се взирам плахо - отново търсеща,
и ме възпира мисълта,
че всичко бавно свършва,
а нима?
Но пак ще съмне…
И слънцето навярно
пламъци немирни ще запали,
ще хукне в стаята кат палаво дете
и твоите коси навярно ще погали…
Тогава ще те видя, озарен,
прикрит зад телефонната слушалка.
И ще звучи в далечината твоя глас,
и ще ме кара да потрепвам…
Утеха ще потърси в пустошта,
която като ледена стена
ще ни разделя,
и с тихи думи аз ще промълвя
че липсваш ми…
че много те обичам!
Но тази обич как да изразя?
За кой пореден път условно ти се вричам?
А моето сърце ...
на топка от хартия сякаш ми прилича…
Пък ти си оптимист.
И за пореден път пред мене се заричаш,
че чудото ще стане…
Че този ден в най-скоро време
…предстои,
Сърцата ни за миг почти да събере…
За да ни разтърси,
от тоя сън да ни събуди…
И да ни вдъхне…обич!
И тази обич пак да ни обгърне-
И …никога навярно да не свършва!
Почти …18 ноември 2006 … вече
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
