juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
25 нояб. 2008 г., 09:08

Поредна роля 

  Поэзия
716 0 6

                               Не е дъжд, и цветята са митове,

                               преразказани в цветни истории,

                               чезнещ път, смътна сянка на минало,

                               тихи стъпки, неидващи хора.

                               Нещо чака... Дали ще се случи?

                               Тротоарите в бяло са стегнати,

                               счупен сън, отминаващи звуци,

                               се разбиват в безброй отражения.

                               И мълчи тишината. Неискащо.

                               Ражда сенки нощта и забравя ги,

                               самотата е близо, докосващо,

                               бърза влак към пропусната гара.

                               Светлините угасват изгарящо,

                               събуди се и с пръсти запомняй ме,

                               още миг, кратък миг на отдаване,

                               свършва бързо в поредната роля.

                                   

 

                                 

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??