Поредна роля
Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи?
Тротоарите в бяло са стегнати,
счупен сън, отминаващи звуци,
се разбиват в безброй отражения.
И мълчи тишината. Неискащо.
Ражда сенки нощта и забравя ги,
самотата е близо, докосващо,
бърза влак към пропусната гара.
Светлините угасват изгарящо,
събуди се и с пръсти запомняй ме,
още миг, кратък миг на отдаване,
свършва бързо в поредната роля.
© Эоя Михова All rights reserved.
