Nov 25, 2008, 9:08 AM

Поредна роля 

  Poetry
798 0 6
Не е дъжд, и цветята са митове,
преразказани в цветни истории,
чезнещ път, смътна сянка на минало,
тихи стъпки, неидващи хора.
Нещо чака... Дали ще се случи?
Тротоарите в бяло са стегнати,
счупен сън, отминаващи звуци,
се разбиват в безброй отражения.
И мълчи тишината. Неискащо.
Ражда сенки нощта и забравя ги,
самотата е близо, докосващо,
бърза влак към пропусната гара. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Random works
: ??:??