12 нояб. 2007 г., 16:46

"Поредната изречена лъжа"

828 0 3

"Какъв си и защо си с мен?
Нима ти търсиш само външността?
От какво си толкова пленен?
Поредния, търсещ красота?"

 

Не мога да съм сигурна в това,
макар че го усеща разумът сега.
Може и да чувстваш любовта
или "обичам те" да е поредната лъжа.

 

Но не мога да си забраня да те обичам,
макар да зная, че вървя по труден път.
Аз искрено в чувствата се вричам,
а ти поредният си, търсещ плът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Критиката понякога е нужна
    Но на мен стихчето ти ми допадна, хубаво е!
  • Но е по-важно да е написано от сърце! Сигурна съм, че е така! Всеки се учи, докато е жив, нали?!
    Поздрави!
  • Няма проблем.Критиката винаги е от полза.Радвам се,че изказваш реланото си мнение.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...