12 нояб. 2007 г., 16:46

"Поредната изречена лъжа"

820 0 3

"Какъв си и защо си с мен?
Нима ти търсиш само външността?
От какво си толкова пленен?
Поредния, търсещ красота?"

 

Не мога да съм сигурна в това,
макар че го усеща разумът сега.
Може и да чувстваш любовта
или "обичам те" да е поредната лъжа.

 

Но не мога да си забраня да те обичам,
макар да зная, че вървя по труден път.
Аз искрено в чувствата се вричам,
а ти поредният си, търсещ плът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Критиката понякога е нужна
    Но на мен стихчето ти ми допадна, хубаво е!
  • Но е по-важно да е написано от сърце! Сигурна съм, че е така! Всеки се учи, докато е жив, нали?!
    Поздрави!
  • Няма проблем.Критиката винаги е от полза.Радвам се,че изказваш реланото си мнение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....