26 сент. 2006 г., 15:05

Поредната раздяла

Поэзия

1.1K 0 2

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат
неразбрали..
Тишината мъртва е
режат я кинжали,
изкряскват
като горски птици
ласки отдавна остаряли..
..................................
И какво от туй,
че пак сме се събрали..?
Ще закърпим ли и тези рани..?
.......................
Знаем...
предстоят ни
хиляди раздяли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Едва ли в живота ни счупената стомна представлява ценност след залепването!

2006-09-26T20:07:56+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав е стиха ти, Тони!!!
А струва ли си това събиране?
Поздрави!!!

2006-09-26T18:33:36+03:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬