26 сент. 2006 г., 15:05

Поредната раздяла

1.1K 0 2

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат
неразбрали..
Тишината мъртва е
режат я кинжали,
изкряскват
като горски птици
ласки отдавна остаряли..
..................................
И какво от туй,
че пак сме се събрали..?
Ще закърпим ли и тези рани..?
.......................
Знаем...
предстоят ни
хиляди раздяли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едва ли в живота ни счупената стомна представлява ценност след залепването!
  • Много хубав е стиха ти, Тони!!!
    А струва ли си това събиране?
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...