26.09.2006 г., 15:05

Поредната раздяла

1.1K 0 2

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат
неразбрали..
Тишината мъртва е
режат я кинжали,
изкряскват
като горски птици
ласки отдавна остаряли..
..................................
И какво от туй,
че пак сме се събрали..?
Ще закърпим ли и тези рани..?
.......................
Знаем...
предстоят ни
хиляди раздяли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едва ли в живота ни счупената стомна представлява ценност след залепването!
  • Много хубав е стиха ти, Тони!!!
    А струва ли си това събиране?
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...