26.09.2006 г., 15:05

Поредната раздяла

1.1K 0 2

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат
неразбрали..
Тишината мъртва е
режат я кинжали,
изкряскват
като горски птици
ласки отдавна остаряли..
..................................
И какво от туй,
че пак сме се събрали..?
Ще закърпим ли и тези рани..?
.......................
Знаем...
предстоят ни
хиляди раздяли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едва ли в живота ни счупената стомна представлява ценност след залепването!
  • Много хубав е стиха ти, Тони!!!
    А струва ли си това събиране?
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...